Правителството ще раздава пари на калпак - не с чували, а

" Правителството ще раздава пари на калпак - не с чували, а със самосвали “. Критичният коментар е на Николай Василев, някогашен вицепремиер, а мотивът за тази оценка са бюджетните планове за 2022 г.  Но  " прочитът " на ръководещите излъчва доволство. Премиерът Кирил Петков и заместникът му Асен Василев се хвалят, че са стъкмили бюджета по този начин, че да не остане безпаричен българин, и то без да подвигат налози. Картината обаче въобще не е толкоз розова, както кабинетът я рисува?  

Когато става дума за приходи и данъци, ставките са значими, несъмнено, само че също по този начин значима е основата, която се полза. Освен това у нас най-омразният налог в действителност са осигуровките - освен тъй като процентите са високи, само че и тъй като против вноските си хората не получават това, за което са плащали. От години анализатори и бизнес изясняват, че макар ниското облагане на приходите като цяло

 

данъчно-осигурителното задължение в България е прекалено

 

А тази година ще натежи още повече - нищо че ръководещите се перчат с непокътнати ставки. Бюджетните планове за 2022  г. плануват минималната заплата да се усили от 650 на 710 лв.. Това ще вдигне разноските на компаниите за заплати и осигуровки. Максималният застрахователен приход също ще бъде качен - от 3000 на 3400 лв.. Това значи, че фирмите от добре платените браншове ще би трябвало да внасят по-големи суми за осигуровки, а чистите приходи на работещите там ще намалеят. 

Само от тези две промени осигурителното задължение (вноските за обществено и здравно осигуряване) ще се усили с 8.7%, се показва в мнението на Фискалния съвет за проектобюджет 2022. При това внушителното нарастване е единствено за времето след 1 април, тъй като тогава ще влязат в действие новите размери на минималната заплата и на осигурителния таван.

И това не е всичко. Пак от 1 април и т.нар. самоосигуряващи се лица ще би трябвало да внасят по-високи осигуровки. Защото и за тях се планува повдигане на минималния осигурителен приход от 650 на 710 лева Това ще удари приходите на свободните специалности. Още по-лоши са новините за хората, които си изкарват хляба в селското стопанство. За тютюнопроизводителите и земеделските стопани страната възнамерява пастирски скок на минималния приход, върху който да се обезпечават - от 420 лева в този момент на 710 лева. от 1 април.

Ако обобщим дотук,

 

доста българи ще изпитат действително понижение на приходите,

 

тъй като ръководещите им постановат да се обезпечават върху по-големи суми - без значение какви пари изкарват. И доста компании ще би трябвало да възнамеряват по-големи разноски, тъй като страната им подрежда да качат минималната заплата и да покачат тавана за обезпечаване.

Правителството готви изненада и за пушачите - неотдавна финансовият министър разгласи, че евентуално ще има повдигане на цигарените акцизи. 

На фона на милиардите, които ще бъдат извадени от касите на компаниите и от джобовете на трудещите се българи, звучи като насмешка обещаното унищожаване на налога върху лихвите. Става дума за облагането на приходите от депозити в банките. Данъкът беше въведен, когато лихвите бяха високи и тогавашният министър на финансите Симеон Дянков се чудеше от кое място да изкара нещо в допълнение за постната пица. Но в последните години лихвите по депозитите стигнаха до нулата, някои банки дори желаят пари, с цел да държат депозити. Така че данъкът към този момент е изцяло неправилен - доходи от него съвсем няма.

Малко по-обнадеждаващо е другото заричане на вицепремиера Асен Василев - че ще минимизира данък " уикенд ". Какво значи " минимизация ", следва да забележим.

Проектобюджетът занапред ще бъде нищен в Народното събрание и нищо чудно

 

депутатите да отрежат някои щения на изпълнителната власт

 

Съпротивата против повдигането на оптималния застрахователен приход да вземем за пример е прекомерно огромна, а причините за тази стъпка издишат. Как е решено, че таванът би трябвало да се вдигне на 3400 - за какво да не е 3200 или 5000 примерно, не е ясно. Същото е и с минималната заплата - какви индикатори диктуват тя да стане тъкмо 710 лв.? Обективни критерии няма. Няма и гъвкави формули. Всеки знае, че за София или Стара Загора 710 лв. са ниска заплата, само че питайте какво мислят по въпроса фирмите в бедните региони - например във Видин и Кюстендил. Там това е съвсем непостижима заплата.

По принцип частният бизнес не чака покана или разпореждане от политиците да качва заплатите – само че го прави, когато има условия за това. Банките, колцентровете, IT фирмите, енергетиката и мн. други покачват заплащането, тъй като печелят добре, а и конкуренцията за фрагменти е жестока. Но има други браншове, докарани до " нокдаун " от ударите на коронавирус рецесията и ценовия потрес в енергетиката - като туризма и публичния превоз да вземем за пример.  

Борбата с корупцията, със сивата и черната стопанска система ще докара милиари в бюджета, изясняват всички " партии на смяната ", само че очевидно не разчитат единствено на това, щом  зорлем подвигат данъчноосигурителното задължение. Което пък на собствен ред основава риск -

 

хората с високи приходи ще се опитат да ги скрият,

 

с цел да не заплащат и високи осигуровки.

Най-големият недостатък е, че при таван на пенсиите хората с високи приходи нямат никаква мотивация да заплащат огромни пари за обезпечаване. Да не приказваме, че богатите нормално не разчитат на пенсия, те обезпечават старините си по други способи, с умни вложения и икономисване. 

Българският модел е надълбоко сгрешен и неслучайно пенсионната система е в положение на  банкрут - в случай че бюджетът не оказва помощ, осигурителните вноски въобще няма да стигат за пенсии. Лошото е, че избавителният пояс на хазната към този момент става голям и коства милиарди.